а тя още не беше готова.

От първата среща мина вечност,

а не беше.

Той бе виновен,

защото двадесет години

събира багаж.

За какво е слънцето,

когато я няма шапката с актиниите?...

Къде бяха джинсите,

опъващи меките пръсти на вятъра?...

Или сабото –

с тракащи зъби

по калдаръма на страстите?

Къде?

Той тихо се вслушваше във вината си.

После каза: ”Влакът идва”...

И слезе на релсите.