Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2011 01:07 - За кръчмите и ретро чалгата
Автор: krymonavt Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1133 Коментари: 0 Гласове:
1



Здравейте приятели,

Тази седмица решихме да Ви разведрим с кратък анализ за мястото на кръчмите в контекста и историята на чалгата. Приятно четене!

Кръчмите присъстват като тема в българската музика още от времето на ранното християнство и Лили Иванова. Достатъчно е да си спомним накипрените стариградски кокони в предаването „Минаха години”, които с игрив тембър пееха „на тая стара маса, в тая кръчма стара…” докато дядовците в публиката носталгично допяваха строфите с галенето на косите и целуването на очите. Въобще тази идилия би продължавала и до днес, ако някой „изкуствен” интелект в БНТ не беше извадил секирата на „Минаха години”. Впрочем по сходен начин затриха и предаването „Адрес 4000” – манежът за запознанства на срамежливите самотници отпреди ерата на интернет и социалните мрежи. Но нека не се отнасяме толкова…

image
Ракетоносният възход на кръчмарските мотиви в музикалните текстове на демократична България настъпи с разпространението на палавия жанр, замаскиран като поп-фолк, а в действителност чиста проба чалга. Месията в случая беше не от Йерусалим, а от Хисаря и се наричаше Димитър Андонов, припознат в народния фолклор като хисарския поп. Закачливият хисарлия тушира България с двустишието „дай си сърцето на който искаш ти, виното със отрова на мене остави”. Този наглед елементарен рефрен доби такава известност, че звучеше на всяко войнишко изпращане, сватба, кръщенка и всякакъв  друг повод за повсеместен семейно-роднински запой с повръщане и евентуален бой. Хисарският поп напипа пулса на времето и заразителният му пример скоро бе последван от плеяда други чалга новатори. Примерно в легендарната си изповед „
Бармане, бармане” мургавите песнопойци Фанча и Нено засвидетелстваха уважението на българина към всички сипвачи на алкохол.

image
Горе-долу по същото време Щилян изпя съпротивителния химн на махмурлията, а именно песента „
Пак ще се напия”, която не получи подобаваща популярност, вероятно поради лошо позициониране на димитровградския битпазар. Разбира се, нямам как да говорим за чалга и кръчми и да пропуснем величието на „Диапазон рекърдс” – Кондьо. Мургавият сливналия дари на вселената хита „Текила тепиас”, с който съвсем сближи и без това братските култури на Мексико и България. За дипломатическо нещастие този мегакючек не беше приет добре от международната общност, вероятно заради кондьовият малцинствен произход и
сутеньорско минало.

Чист откъм досие и чист по душа беше  Салко – авторът на лиричната балада “Всички кръчми“. В нея Салко възпя горчивината на живота и същевременно утехата, която кръчмите му осигуряват (цитат „всички кръчми обикалям и съдбата си проклинам, тежка мъка, стари рани… аз лекувам с черно вино”).

От друга страна на диаметрално противоположно настроение беше веселякът Илиян Михов-Баровеца. Безспорен кръчмарски апотеоз в монументално творчество на Баровеца е парчето „Кварталната кръчма“, и по-точно лиричното откровение „всяка вечер влизам в кварталната кръчма, тук купона никога не спира”.

Друг титан, творил в онези години бе Радо Шишарката, комуто се удаде да вклини името си в историята като първият артист, написал песен за салата, па била тя и шопска. Но Радо Шишарката не спря дотук. Воден от вечната житейска дилема „жената или алкохолът” сър Радо (титла, дадена му лично от пчелата-майка Елизабет II) написа прословутата „Песен за бирата”, където изложи своя, а и нашия, мироглед по темата (вижте пълния текст на песента в края на статията ТУК).

image

Наред с алкохола, в чалга сюжетите място си проправи и мезето. Най-дейни откъм поп-фолк-кулинарията бяха митичните братя Кулинови. Братята, уважаеми читатели, са за чалгата това, което са големите гърди за жените: може и без тях, но някак си не е същото (да ни прощават дамите). Някъде около 1999 година по сергиите се появи аудиокасета на братята, озаглавена „
Боц-Маане”. На лицевата страна имаше снимка на дългокосите братя, падащи от небето долари и трите фундаментални за онези години слова: далавера, договор, мобифон. В музикално отношение касетката съдържаше шедьоврите на чалгата „Боц-Маане”, „Малка си”, „Искам да се напия” и „Който пие, който пее (зло не мисли)”. Преди този албум, братя Кулинови вече бяха създали фурор в кръчмаро-чалгарските кръгове с песните си „Тирбушона” и най-вече с турбо-хита „Шкембето” (цитат „то ще залее целият свят с две филийки хляб”).

С течение на времето чалгата неизбежно мутира и кръчмите, пиенето и похотливостта бавно отстъпиха място на парфюмираните лиготии. Единствено Ивана допусна да проповядва кръчмарска разкрепостеност и нездравословен живот със заповедни намеци като например:

Какво ще кажеш да се напием
и всички глупави клишета да разбием.
Води ме в някоя квартална кръчма
и поръчвай, пий за мене
и се сбий заради мене.

Този волев припев доказва стремежът на лирическата героиня да удави в алкохол злободневието и суетата. Ивана, разбира се, ясно осъзнава, че класовото различие може да доведе до ескалиране на напражението и евентуален силов сблъсък, но това по никакъв начин не я безпокои. Далеч по-миролюбив е свиленградския откривател на таланти Милко Калайджиев, който успя да запази частичка от мътните години в песента си „Кръчма е душата ми”, макар ритмиката да е далеч от диарбекирския транс, който огласяваше кръчмите на България през 90-те години.

Ще завършим темата с веруюто на дон Сашо Роман – живият класик на кръчмарската музика:

Без пари е третата ракия, аз пък вече пет безплатни пия.
Аааа, в малка кръчма аз,
ще замръкна, само две…
ще пия и ще пея, пак ще съм добре!

Наздраве от нас и до скоро!
Kry4mi.com




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krymonavt
Категория: Лични дневници
Прочетен: 50514
Постинги: 21
Коментари: 18
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031