Уважаеми кръчмопоклонници,

Преди да се озадачите от заглавието на тазседмичното ни кръчмарско откритие, бързаме да ви успокоим, че ние в никакъв случай нямаме за цел да пропагандираме нездравословен начин на живот (това оставяме на диетолога Сашо Роман, който е „цар на тези [...] неща: свинско, винско”...и т.н.). Напротив – ще ви разкажем за една чаровна кръчмичка, в която високите технологии се преплитат с високото алкохолно майсторство, създавайки идеални предпоставки за продължително щастливо пребиваване на нейната иначе малка като размер територия. И така, по същество...

Нон стоп „Цигари и Алкохол” се намира в началото на ж.к. „Тракия”, до кръстовището на булевардите „Освобождение” и „Цариградско шосе”, непосредствено до спирката на автобус 93 и магазин „Била”. Недалеч е и поделението на парашутната бригада, което частично обяснява епизодичните алкохолни десанти на някои защитници на майка България. Няма съмнение, че българското генералство би проляло сълза от патриотична гордост гледайки как голобради войничета водят изнурителни биро-пролития в нон стопа, без да щадят ни младост, ни здраве. А ако беше жив,  дядо Вазов вероятно щеше да дава родолюбиви интервюта по военния телевизионен канал (ВТК) и с умиление да рецитира „Българийо, за тебе водка ляха...”

Най-характерната черта на нон стоп „Цигари и Алкохол” (изключвайки на пръв поглед тривиалното му наименование) е редицата от хладилни витрини пълни с бира, които като великата китайска стена оформят солиден и непробиваем защитен вал. В периметъра на цигарено-алкохолната цитадела са поместени 2-3 удобни масички и един много вълнуващ кош за боклук/пепелник с образа на моста „Голдън гейт” в Сан Франциско (на запад си е на запад, ако не може да сме там, поне цигарите да си гасим в тях). Съзерцавайки миниатюрата на инжинерния шедьовър, мнозина гости на кръчмата бленуват за подреден живот в страната на Кока-кола и Мики Маус, за варосани къщи с огромни веранди, за горещи вечери с освободени хавайски и калифорнийски моми. Утопията обаче трае само секунди, защото погледът бързо се премества от картинката на моста „Голдън гейт” към отрезвяващата заплаха „Пушенето убива” точно под него. Кръчмонавтите мигом съобразяват, че вместо да мажат гърба на Бритни Спиърс с плажно мляко, трябва да допиват бирата на екс и да се прибират да мажат латекс у дома, иначе (извинявайте за цинизма) може би няма да видят секс.

Говорейки за бира, трябва да уточним, че споменатите хладилници-фризери са толкова добре заредени, че посетителите могат да избират измежду поне 6 или 7 различни марки пиво. Някои от вас, читатели, биха се зачудили защо едно малко кръчме предлага такова разнообразие от бирени сортове. Възможното обяснение е колкото просто, толкова и фантастично. Според нас, нон стоп „Цигари и Алкохол” е тайна снимачна площадка на продължението на филма „Универсален войник” с Жан-Клод Ван Дам. Сигурно си спомняте как в този филм бачо Жан-Клод беше замразен в криогенна камера и се събуждаше от летаргичното си състояние след серия специални вливки. Воала, къде са криогенните камери в Пловдив, къде може да вливате бира в кръвта венозно до изнемога? Естествено в нон стоп „Цигари и Алкохол”. Затова и не се учудвайте, ако видите Ван Дам да порка бира „Леденика” или двулитровка „Славена” в „Тракия” и да чака автобус 93 – всичко това е част от новата му роля – просто кино и специални ефекти. Важно е също да се отбележи, че докато западни учени се радват като пелтек на скоропоговорка, когато замразят десетина грахови зърна, то ние, българите, дотолкова сме усъвършенствали криогенните технологии, че ги използваме за прозаични цели като съхранение на бира, например.

В края на донесението няма как да не отбележим милосърдието на посетителите и персонала на нон стоп „Цигари и Алкохол”. Докато нашата редакторска колегия се бореше с почти пълното си обезбиряване, едно дехидратирано циганче помоли съдържателя за чаша вода, а добродетелният човек му сипа дори две. Този хуманен епизод, марак стоплил мигновенно нашите сърца, бледнее пред състраданието на група кръчмонавти на съседната нам маса, които подадоха ръка на „приятел в нужда”. Споменатият приятел бе от онзи тип квартални типажи, за които недоброжелателите казват, че от сутрин до вечер пие, демек заклет любител на чашката. Човечецът просто искаше да си купи бира, ала съдбата бе пропуснала да го снабди с пари за тази цел. Тогава от съседната маса предложиха на господина да си избере бира на тяхна разноска, а той с презрение подмина „Старопрамен”, „Стела Артоа”, и „Туборг”, за да се спре на една съмнителна „Леденика”. Виждайки това, кръчмарката се развика отдалеч:

-Тоя защо пие бе? - после се доближи до човека и го укори персонално - Защо пиеш бе, нали имаш диабет?

-Е ,аз в момента нямам! - категорично възрази онзи, сякаш извисил се над житейските и здравословни неволи. После примлясна сладко от бирата и се настани при спонсорите си.

Такъв е животът, уважаеми приятели. Днес пием навън с приятели, утре вкъщи с диабета, в другиден – Бог знае къде и с кого. И ако някога се почувствате обезверени и обезбирени, ако се съмнявате в способностите на българския войн (в неговият дух и алкохолен капацитет), потърсете спасение в началото на квартал „Тракия” с нон стоп „Цигари и Алкохол".

От нашият екип – Наздраве и до нови срещи!

P.S.: Като бонус от наша страна, ето и едно малко стихче което съчинихме набързо :

Слънце „Тракия” огрява и на всеки се му се дощява,
да осъмне не в гаден мол, а в кръчма нон стоп „Цигари алкохол”.
Бирата е охладена с помощта на криогена,
самодейци биолози гълтат водка и бира с конски дози.

Чу се, че след алкохолни метаморфози,
самият Жан Клод Ван Дам (алкохолик втори дан),
чакал пиян тук автобус 93,
от късна доба до ранни зори.

И след като се прибрал у тях,
Ван Дамовица му хвърлила бая як пердах.
А после твърдял, че синините са от фотошопа,
и нямали нищо общо с нон стопа.

Истината знаят само младите парашутисти,
които по разчетни листи,
и във жега, и във зной,
пият тук под брой и строй.

А вие скъпи приятели,
ако се имате за алкохолни деятели,
чуйте съвета ни и в галоп,
поемайте незабавно и дружно към този нон стоп.