Скъпи Кръчмонавти,

Тази седмица по изключение сме решили да ви представим не конкректна питие-продавачница, а една съвременна верига заведения, която според нашето скромно мнение най-много се доближава до така любимите нам квартални кръчми. С цел да не мъчим недосетливите сред вас, а и осъзнавайки, че политиканското празнословие и алабалистиката като начин на изразяване са ни чужди, веднага изплюваме името на въпросната верига: “Еврофутбол”.

И преди да упрекнете и нахокате нашето греховно предложение, нека поне за момент се замислим обективно за качествата на гореспоменатия тип заведения.

Да започнем с кръчмонавтските ни критерии, например. Беглото сравнение показва, че “Еврофутбол”-ите отговарят на най-важното условие - да са средище на поне трима квартални алкохолика, от които минимум един да пие сам на маса преди обяд. В допълнение, много населени места в татковината нямат канализация и сметище, нямат ни даскал, ни поп, но кръчми и “Еврофутбол” дал Бог.

Пунктовете на “Еврофутбол” са магнит за всички прослойки на обществото, като се започне от сополиви хлапета, мине се през алкохолици всезнайковци и се стигне до фанатичните комарджии, които могат на сън да си спомнят точните резултати от спартакиадата по хокей на трева през 1983, но пък забравят всяка година рожденните дни на съпругите си. С една дума, Еврофутболистите (както от тук насетне  ще наричаме посетителите на букмейкърския лидер) са хора "от едно тесто замесени”. В който и град да отиде човек, винаги може да намери обща тема за разговор с местните „евробойци”. Обикновено само след 30 минути неусетено се завързват люти дразги на екзистенциални теми, най-тривиалната от които е дали Бербатов е футболен Господ, или разглезен ритнитопко. Следвайки древната максима, че истината е винаги в една от двете крайностти, но никога по средата, Еврофутболистите са или бербофили, или бербофоби. Ние, разбира се, винаги сме си стремили да бъдем безпристрастни в писанията си, затова и по тази тема ще останем такива, нищо, че и нашето мнение е не по-малко категорично от четвъртата мастика изпита още преди пладне.

Редовните посетители на тази добре смазана ковачница, бълваща любители на хазарта и чашката, са нерядко чиста проба чуждопоклонници. Затова и не е чудно, че любимата тема на разговор е колко напред са „западняците”, макар че най-западната точка, на която спорещите лично някога са стъпвали през живота си в повечето случаи е Кюстендил. Често бива изказвано и твърдението, че никой в България не е забогатял с честен труд, с изключение може би на Бербатов, но както споменахме по-горе, мненията за него са винаги поляризирани. В припирните неизменно се дава гласност и на убеждението, че всички богати Българи са нищо повече от мошеници с много късмет, а също така и душмани-експлоататори на бедния човек. Изобщо, в “Еврофутбол” темата за парите на богатите е като народна песен - веднъж подета, към нея се присъединяват нови и нови гласове, докато накрая общата глъчка не застигне далчените галактики и сателита „Вояджър” с Дельо хайдутин на борда.

Като всеки средностатистически българин еврофутболистът е компетентен във всякакви спортове и най-вече във футбола. Ако си позволим да цитираме бат Ицо Стоичков (да се свети името му) "няма стари и млади, има можещи и неможещи". Окрилени от тези велики думи много посетители на “Еврофутбол” доста често препускат към дома си демонстрирайки финтове с тяло копирани от Меси (придружени с леко залитване) и линейна скорост (или по-скоро криволинейна такава), на която и сина на вятъра Мартин Петров би завидял. Друг интересен факт е, че често от определени посетители на букмейкърските пунктове се носи ухание, което може да бъде описано най-завоалирано като спорт, т.е. смесица от  спирт и пот, и то не защото въпросните индивиди са големи почитатели на тежкия физически труд, а защото им се налага да си изкарват прехраната си именно с такъв тип заетост. Алтернативна причина за аромата може да търсим в това, че водата се смята за прекалено скъпа течност, която трябва да бъде пестена (съвсем резонно, при положение, че сайдерът е в пъти по-евтин, пък и наливната бира е на същата цена). Все пак малко са ахмаците, които трошат пари за глупости като вода в кризисни времена като днешното.

В заключение, приятели, няма как да се отрече, че “Еврофутбол”-ът си остава едно от малкото уютни кътчета, където човек спокойно може да седне да пие "по една бира" с приятели и да се потопи в народните среди и спортните емоции. Вашата редакторска колегия не прави изключение. Понеже сме сиромаси и хора от народа и ние обичаме да „търкаме скамейките” в букмейкърските пунктове и да пускаме по ругатня към едно или друго нескопосано отиграване. Обичаме да слушаме как евробойците говорят небивалици с опиянен поглед, прославяйки някогашните си умения и успехи, които с течение на времето стават все по-преувеличени и все по-маловажни в действителност. Защото в крайна сметка без тези моменти краткият ни животец ще е по-малко цветен и весел, а в края на краищата всяка положителна емоция си заслужава да бъде изживяна. Хайде, до скоро, че сме сложили един сигурен хикс ...